Харесва ми да търся нови теми и цветови композиции в утвърдени традиции и празници. Тази година реших да опитам натурално боядисване на великденските яйца, а освен това да са и в актуалния „marble“ тренд, подсказан ми от Pinterest. Набавих си всевъзможни източници на пигменти, червено зеле, цвекло, куркума, шафран, брашно от сушена арония, каркаде, шлюпки от червен лук и започна едно варене и киснене на яйцата до второ пришествие. Та на финала мога да кажа, че каркадето и куркумата държат първото място с това, че дадоха различни и интересни цветове, аронията също добре се справи, но всичко останало беше извън класация. Така и не успях да постигна наситено червено, затова за него използвах традиционните бои. Мраморният ефект може да се гадае, оставям го за догодина.

Не се пренавивам и съм изключила думата „трябва“, когато се касае за това място тук. Чета различни блогове от години, чиито публикации са ми на един дъх, грабват ме, ангaжират ме и ме вълнуват. Mного добри разказвачи в думи и снимки има и преди да се впусна и аз да разказвам моите истории, бях сигурна, че отдавна всичко е измислено, заснето, показано и написано. Сигурна съм и в това, че едни и същи неща могат да се усещат различно, когато излизат през собствените ни емоции и автентичност.
Днес, вървейки по улицата, нацъфтелитe дървета ми припомниха за един друг април и понеже скоро социалните мрежи ще бъдат превзети от яйца и козунаци, споделям моите кокоши истории в аванс.

От няколко години коледната украса вкъщи е основно от естествени материали, а това, което можем си правим сами. Ръчният труд винаги действа освежаващо, освен това Virgo природата ми ме надъхва с идеи да направя онова мистично място под елхата да изглежда като в списанията за домашен декор. Опаковането на подаръци ми е изключително приятно занимание, правя го тайно с презумпцията, че дори нечии любопитни очи да открият къде съм ги скрила не биха разпознали своя, защото съм ги опаковала еднакво и не съм сложила още етикетите. Изобщо ритуалите създават емоция в дните до Коледа, а и на декември му отива по-приповдигнато настроение.

Има още малко време за тазгодишните, затова споделям идея за опаковане на подаръците от  една предишна Коледа. Исках да са натурални, но и бляскави. За целта използвах кафяво-златиста хартия, залепих пръчици канела, декорирах с шишарки, които боядисах с боя антик в цвят старо злато. Прикрепих към някои клонки от Илекс, може би най-коледният храст с ярко зелени бодливи листа и червени плодчета. Залепих портокалови резени, които изсуших предварително във фурната и завързах малки стъклени топки с  естествена рафия в златно сребърно и  кафяво.

 

Зимата дойде днес елегантно, но категорично. Въпреки това нейните месеци не са моите. Не сме навън колкото ни се иска, сивото не ми е любимо освен, ако не е кашмирено палто, слънцето ми е важно. Не караме ски, планината е далеч, а морето е тъжно. След едно смразяващо Милано спряхме да пътуваме в зимните месеци. Изобщо мога да мрънкането може да продължи до пролетта. Нужно и наложително ми е справяне с мъгливото, мокро и студено настроение и започвам с декември, желания, списъци, подаръци, сладкиши, партита. Като начало коледният календар ми се стори добра идея. Миналата година за пръв път го направих, създава настроение и за децата, и за нас, а и е приятна част от интериора вкъщи.  Имам идея и за тази година и мисля уикенда да се занимая с нея.

Какво ви трябва:

1. шперплат в размер, какъвто ви харесва

2. марабу боя за ученическа дъска

3. етикети разпечатани върху оризова хартия

4. дребни аксесоари от магазинче DIY

Под етикетите може да се скрият малки изненади или пожелания за всеки ден до Коледа.

Нека обратното броене да започне!