Не се пренавивам и съм изключила думата „трябва“, когато се касае за това място тук. Чета различни блогове от години, чиито публикации са ми на един дъх, грабват ме, ангaжират ме и ме вълнуват. Mного добри разказвачи в думи и снимки има и преди да се впусна и аз да разказвам моите истории, бях сигурна, че отдавна всичко е измислено, заснето, показано и написано. Сигурна съм и в това, че едни и същи неща могат да се усещат различно, когато излизат през собствените ни емоции и автентичност.
Днес, вървейки по улицата, нацъфтелитe дървета ми припомниха за един друг април и понеже скоро социалните мрежи ще бъдат превзети от яйца и козунаци, споделям моите кокоши истории в аванс.
Вашият коментар