Изчезването ми от тук не е планирано и съвсем не нарочно, та аз току що се бях появила. Скочих от въртележката в момент, в който бясно се въртеше. Динамиката е моето темпо и да практикувам slow living никак не ми е лесно, но умората ме превзе. Не бях боледувала години и това ме извади от обичайния ми ритъм, от усещането ми, че владея положението, така без значение искам или не и без предупреждение ми се наложи принудително забавяне. В дните, в които канапето зае формата на тялото ми си мислих, че зимата ни изправя срещу нашия физически и емоционален ресурс, кара ни да спрем, да отложим, да починем, да притихнем и е добре да приемаме това без съпротива, насочвайки се в посока, която не ни отнема, и в която не се надскачаме на всяка цена заради желания, амбиции, его, страх. Светът ще се върти и без нашите напъни. Този суров сезон ни показва, че да се отпуснем в собствения си вътрешен ритъм без ритъм зададен отвън дава чудесен рестарт, докато ни се прииска да се върнем. По повод бавното завръщане, споделям една рецепта, която не отнема време и си заслужава.
За блата са ви нужни
100 г смлени бадеми, предварително накиснати във вода
100 г орехи също предварително накиснати във вода
50 г кокосови стърготини
80 г меки фурми
4 с.л. кокосово масло
4 с.л. вода
Всички съставки се слагат в блендер и се смилат до хомогенност, след което сместа се разстила в тава със свалящи се стени и се прибира в хладилника.
Крема приготвих от
200 г сурово кашу накиснато предварително във вода
1/2 меко авокадо
1/2 добре узряло манго
80 г меки фурми / можете да замените с кленов сироп или мед/
200 мл кокосов крем
150 г какаова маса
100 мл кокосово масло
Блендират се всички съставки без какаовата маса, която се прибавя накрая, предварително разтопена. Добре хомогенизирания крем се изсипва върху стегналия блат и се прибира в хладилника за 2-3 часа.
Декорацията е с тъмен шоколад Гайо Jazz.
Вашият коментар